Нашият специален дописник съобщава...

Крунослав Херуц е роден през 1859 г. в Хърватия и се премества в България през 1885 г., където започва да пише статии за вътрешнополитическите събития и македонското движение като специален кореспондент на вестник "Свобода" (по-късно преименуван на "Хърватска"). Когато избухва Сръбско-българската война, той става доброволец в партизанския отряд под командването на капитан Коста Паница и участва активно до завладяването на Пирот.

Книгата включва кратка студия за живота и дейността на Крунослав Херуц, както и неговите възгледи относно България, Съединението и Сръбско-българската война. В нея са представени телеграми, статии, интервюта и очерци от него, както писма до български политици, общественици и интелектуалци с пояснителни бележки относно личности и събития.

Тази книга е разделена на две основни части - монографична и документална. Монографичната част предлага биографичен преглед на Херуц с акцент върху връзките му с България; тя съдържа пет глави, които разглеждат живота му, образованието му във Франция, ранните му начинания в обществеността в Хърватия като кореспондент по време на Съединението и Сръбско-българската война. Освен това се описва как той става герой в една от драмите на Никола Живков и професионалният конфликт с известен руски военен кореспондент. Личността му е поставена контекста към историческите събития от времето.

Документалната част съдържа пет приложения: първите три предлагат писма изготвени от него през 1885 г., които документират случилото се около Съединението и Сръбско-българската война. Тези текстове показват таланта му не само като политически наблюдател но също така демонстрират литературните качества на неговото перо – умело преведени от Дончо Георгиев. Поради ограничения обем някои материали са оставени извън публикацията.

Четвъртото приложение включва пътепис “От София до Одеса”, публикуван между края на 1886 г. – началото на 1887 г., а последното приложение съдържа шест писма адресирани до българи - две до Иван Вазов, две до Стефан Бобчев , едно до Георги Цанев και едно до Велчо Велчев.

Искам да изразя благодарност към всички хора оказали помощ при подготовката на тази книга. Особено благодаря д-р Румяна Божилова от Института по балканистика при БАН за установяване научните контакти в Хърватия; чувствам задължение към колегите от Отдела за съвременна история към Хрватската академия науките начело с професор Анте Гулин за тяхното гостоприемство в Загреб. Надявам се публикацията да провокира интерес към личността на този забележителен човек сред славянските народи.
Светлозар Елдъров