Около Умберто Еко: Семиотика и идентичност

Ако в континуума съществуват линии на тенденции, независимо колко неочаквани и мистериозни да са те, не можем просто да изразяваме каквото ни хрумне. Съществуването може да изглежда безсмислено, но все пак притежава смисли; те не са задължителни, но определено задават ограничения за нашите изказвания. Някои истини остават недостъпни за формулиране. Няма значение дали тези истини вече са били произнесени; по-късно се сблъскваме с очевидности, които ни убеждават, че предишните твърдения вече нямат място.

Казването на факта за наличие на линии на съпротива не предполага автоматично наличието на универсални закони в природата. Идеята за общи закони (или конкретен закон) е само един от начините да реагираме при появата на такава съпротива. Утвърждението за линиите на съпротива подсказва единствено, че езикът не конструира битието от начало: той го анализира и открива винаги нещо предварително установено (но "предварително установено" не означава завършено). Дори ако битието е компрометирано, ще има някакво платно със своите основа и нишки, които продължават да присъстват въпреки множеството дупки.

Линиите на съпротива представляват именно това "предварително установено". Появата им е най-близкото до концепцията за Бог или Закон, което можем да намерим преди всяка форма на първична философия или теология.
Умберто Еко