Класически китайски новели

Обобщаващото заглавие на книгата, предложена на читателите - "КЛАСИЧЕСКИ КИТАЙСКИ НОВЕЛИ" - само по себе си е ясно, но все пак изисква допълнителни пояснения. Всяко от трите термина в заглавието, разгледано в контекста му, може да изглежда неуместно при буквалното му тълкуване.

Нека започнем с ПЪРВОТО понятие – класически. Историческият смисъл на думата ни отвежда към античността; културологичното значение я свързва с европейския класицизъм след XVII век (освен ако не предпочитаме строго граматичния термин "класицистичен"); а обичайният лексикон предлага това понятие като обозначение за нещо утвърдено и общоприето.

Що се отнася до ВТОРОТО понятие – китайски – тази дума всъщност никога не е била употребявана сама по себе си през хилядолетната история на Китай. Там вместо това се използват названия като Поднебесна или различията между древните царства (историографията твърди, че са били около 1800), а след обединението им - названия на империята според династиите; впоследствие народът нарича страната си с термини като "джун" (централен) и "хуа" (процъфтяващ). Съществува също така и понятието "джунгуо", което означава "централна държава".

Тези разяснения са важни за читателя, за да разбере произведенията във времеви и пространствени рамки. Част от историите произлизат от периода Тан (VII-X век), докато друга част детайлно представя времето под управлението на последната династия Цин (XVII-XX век). Така тези творби могат да бъдат определяни като „китайски“ в нашите схващания — концепция, която няма прецедент сред почти всички народи по света.

ТРЕТОТО понятие също заслужава уточнение, тъй като то замества оригинални китайски явления и термини. Думата „новела“ понякога служи за заместител на специфичен жанр от китайската литература със стартиране около VII век — известните “истории за странното” (“чуанци”), характерни за белетристиката през династия Тан.

В друг случай става въпрос за повествователни форми, които обобщават натрупания опит през годините — например историите написани от един виден автор Пу Сунлин (XVII-XVIII века); затова този термин трябва да бъде възприеман условно предвид основната характеристика на произведенията — тяхната белетристична стойност.

Тази черта ги обединява. Има още една: те представляват авторски произведения свързани с конкретни личности; това е значимо особено след популярността на предшестващи жанрове без посочено авторство.

Сега можем да преминем към самите новели и техните творци - предоставянето им може би не е толкова увлекателно колкото самият текст, но е необходимо for оставяне у читателя трайно впечатление освен високоестетическо.

Династия Тан носи много знакове в историята: постигнатото тогава единство позволява формирането на една мощна държава както политически така икономически стабилна спрямо други далечнопостепенно развиващи се страни.
Културният разцвет през този период включва напредък в точните науки—например математиката регистрира постижения чрез работи като “Древна аритметика”, установяване законови физики . Ако погледнем цифрите отблизо ще видим армия от 3260 учени математици наличии именно през VII век! Още по-рано ,около VI-ти век ,се появява ксилографияta .

Императорските библиотеки растат стремително; заплахата преживяхме изчезването редки ръкописи вече отслабнала благодарение редовното попълване.
Град Чанан по време нa тан показал какво значими градове могат бъдат : две милиона население!

Бора Беливанова