Eric Clapton

Моята отдаденост на музиката отблъсна всички около мен.

Първата китара, която видях, беше по телевизията. Джери Лий Луис изпълняваше "Great Balls Of Fire". Това ме впечатли дотолкова, че ми се стори като нещо извънземно.

Станах рок звезда. Въпреки че в началото не исках това, така се стекоха обстоятелствата. Наистина ми харесва.

Групата Cream първоначално трябваше да бъде блус трио... нещо като Бъди Гай с ритъм секция. Планирахме да свирим в малки клубове... нямаше желание да ставаме популярни.

Нямах представа какво ще представлява "Layla". Просто беше една мелодия. Когато стигнеш до края ѝ, тогава ентусиазмът ти започва да расте и осъзнаваш, че имаш нещо наистина мощно.

По времето на записите за втория албум на Dominos парите, наркотиците и жените станаха толкова важни за нас, че вече не можехме да комуникираме помежду си.

Да тръгна самостоятелно беше огромен шаг за мен и много ме разтревожи. Трябваше да приема факта, че съм възприеман както като поп музикант, така и като рокендрол артист и блус изпълнител.

Аз съм човек със силни навици и нищо не ми носи повече удоволствие от рутинните занимания - дори ако става дума само за годишен проект в Роял Албърт Хол. Не виждам причина това да спре.

Свиря най-добре когато съм под голямо напрежение или когато мисля, че нямам никакви сили останали у себе си.

Той (Джими Хендрикс) излезе при нас (Cream) и изсвири две песни; знаех, че е край на епохата на гитарните герои. Джими притежаваше всичко – уменията му бяха гениални.

Мисля, че вече съм бил с над хиляда момичета; това бе детската ми мечта.

Смертността на сина ми и Стиви Рей ме научиха колко крехък е животът; ако получиш още двадесет четири часа – то е истинско благословение. Така трябва да го гледаш.