Тълкувател на сънища

Когато човек спи, душата му къде е?
Според вярванията на старите българи сянката на човека, т.е. душата му, се пренася в невидимия свят. Магьосниците от древно Мексико твърдят, че той е безпределен като небесата. В него те познавали и посещавали 600 различни свята. Те твърдят, че всеки човек може да се пренесе поне в един от тях. Но за целта е необходимо голямо количество енергия, с която човек по рождение разполага. Това, което му липсва, е нагласата и най-вече умението да я използва.

Онези от древните мъдреци, които били посветени в тайните на ониромантията (науката за тълкуване на сънищата) казват, че нормалните сънища се използват от човешкото съзнание като вход за навлизане в други области на възприятието, имащи различна от всекидневния ни живот енергия, но все пак много сходна и близка до нас по своята същност. В резултат на това "сянката на човека" се среща с душите на умрелите, с ангелите, дяволите, орисниците и самовилите, пренася се в далечни и непознати страни, влиза в контакт с далечни, познати или непознати хора. Само тогава, твърди Димитър Маринов, един от големите събирачи и познавачи на българския фолклор, "тя е в общение със задгробния живот. Тя вижда всичко, вижда и какво има да стане, защото бъдещето й се открива, и когато се върне в снагата, всичко що е видяла, представлява се на човека като сън, като, че е сънувал, като, че е видял на сън. Само, че тоя сън е много тъмен, неясен, защото сянката, като се върне в снагата, разказва на духа и на снагата що е видяла, но снагата не може да запомни или да разбере всичко ясно".

В съня духовният живот на човека се променя коренно в сравнение с бодърстването. Според Едгар Кейси, известен като "спящия пророк", един от най-вьлнуващите прорицатели на всички времена, "съществуват Всемирни сили, с които човек може да се свърже според необходимост и подготовката си. Тези сили могат да осигурят безгранична информация, както и сьответните примерни насоки. Всъщност те представляват съзидателни потоци на самата божественост, течащи през човешките дела като невидимо и мощно морско течение". По този начин спящият човек усеща у себе си способности и дарования, които наяве съвсем не притежава. Затова сънищата се възприемат като един вид "език на нощта". Чрез него индивидът поддържа вътрешните разговори с безбройните елементи на тялото си - език, който е мост между душата и тялото, между осъзнатото и неосъзнатото. Чрез този език сънищата ни свързват с един по-висш разум, който е по-мъдър, по-честен и по-умен от будната ни същност. Този разум е гласът на душата... Той е достъпен за всяко човешко същество, но повечето хора или не подозират за него, или не могат да се свържат с него. Всъщност сънищата, са едни от най-безопасните и най-прости пътища за свързване с този разум, за достигане до нашия вътрешен водач.
Ето защо, казва Димитър Маринов, "който знае и познава от сънища, може да ги разтълкува: кой сън какво показва".
И ако в последния век психологическите изследвания осветлиха не малка част от тази тъмна област, то в древността сънят е бил обект на разнообразни тълкувания и източник на безкрайни суеверия. Така или иначе и до днес голяма част от нас са убедени, че сънищата не са празна работа, и че сънищата винаги ни дават знаци.