Форми на масовата култура

**УВОД**

Настоящата книга представлява своеобразно продължение, или по-скоро отговор на издадената през 2002 година "Общи бележки за българската фолклорна култура". Основната причина за това е, че културите взаимодействат помежду си, а самото взаимодействие носи своя собствена идентичност.

Днес вече е очевидно какви са резултатите от срещата между нашия фолклор и масовата култура – т.е. тази форма на култура, която се създава в контекста на индустриалното производство; разпространява се чрез медиите и е насочена към широка аудитория - огромен конгломерат от индивиди извън социалните структури.

Наистина, диалогът със Запада не започва едва в последните десетилетия на ХХ век; неговият старт може да бъде проследен още преди средата на века. Интензивността му расте особено през периоди, когато западните ценности са осъждани като "упадъчни" и "буржоазни". За много хора западната култура символизира масова култура; според марксистката критика тя е описвана като "барбитурна (нов опиат за народа) или съзнателна манипулация (капитализмът отвлича вниманието на народите от истинските им проблеми)... Отчуждението при труда продължава с отчуждение в потреблението и развлеченията – във фалшивата култура".

Шансовете за обмен между съвременния народен фолклор и западната масова култура зависят до голяма степен от бързото развитие на средствата за масово комуникиране и значителното разширяване на каналите за общуване. Чрез тях системата от символи, митове и образци на масовата култура влияят както върху реалния живот, така и върху въображението ни; специфични проекции и идентификации допринасят към националната ни культура. Масовата култура взаимодейства с различни культурни реалности.