Патешки приказки. Приказка първа

В нощта, обгърнат от самотата…
Страхът вали...
Влага се натрупва в свежите следи…
Къде си ти?
Очите замлъкват сред несигурните сълзи…
Всяка капка,
споделя с листа пред теб!

В този свят, подобен на лабиринт!

Сгъни листата в лодка
с платна от пелени
и поеми с нея
в Морето на сълзите!
Остави веслата да плават във страха!
Луната е знак.
Прегърни бриза с тях
и не се тревожи за болката!

И когато, на пустинен бряг,
оставени от деня, веслата спят.
Платната треперят с раните на немощта,
в тълпа пера,
плетеш перата с белезите им!
Всеки крило,
посипвай със златист пясък!

Изправи крила!

Ела при мен, полети
независимо от тежестта,
осветли крилата си
в Морето на сълзите!
Този простор ще бъде дом.
Луната предоставя безопасно убежище,
но носиш в себе си
Морето от сълзи!
Днес можеш да летиш,
но преди да се издигнеш
с усмивка потопи се
в морето и го целуни.
Ела при мен, полети
без страх за болката,
защото то ще ти дарява крила
Морето на сълзите.

Ела при мен, полети!