Силвена. Роман

Когато оставаше сама, след като се наслади на телевизия и радио, Силвена често изпитваше отвращение и тъга заради опростачаването и малокултурието, с които българският народ беше все повече подлаган. В тези моменти тя много мислеше за безкрайността на вселената и преходността на човешкия живот, както и за цикличността на природата около нея – тревите, дърветата дори камъните, които обикновено изглеждаха вечни. Планината и дъждовете също взимаха част от тях. И въпреки че процесът бе значително по-бавен, скалите също ерозираха с времето. В сравнение с бързото изтичане на човешкия живот те бяха далеч по-устойчиви към рани и смърт; всъщност в нейния ум те изглеждаха даже по-човечни.

Тя наблюдаваше околния свят, разсъждаваше върху спомени от срещите си с гости и многократно се питаше защо е така? Защо хората са толкова алчни към пари и богатства? Защо проявяват жестокост един спрямо друг? Как трупането на средства и имоти нахлува в душите им толкова лесно – често пренебрегвайки всичко останало освен какво могат да сграбчат или присвоят? Всичко това ставаше със цената на много...