Старобългарска литература. Христоматия

Старобългарската литература се формира и развива в рамките на българската държава от края на IX век до средата на XVIII век. Пространствените и времеви ограничения дават само частично представа за това културно явление в историята на България. За да разберем напълно същността й, е необходимо да я свържем със средновековното европейско словесно изкуство, което е белязано от утвърдяването на християнските ценности. Тази литература предлага примери за християнско поведение чрез изображенията на светци, апостоли и мъченици, които жертват себе си заради вярата, като по този начин насажда у читателите добродетели, с помощта на които могат да изкупят греховете си и да постигнат вечен живот като праведници. Освен тези общочовешки идеи, през различните периоди старобългарската литература разглежда специфични теми - произхода на славянобългарската писменост, заслугите на свети Кирил и Методий и техните ученици, както и опитите срещу византийското и османското потисничество. Особено значима е богомилската книжнина в България, която достига Италия, Франция и останалата част от православния свят. Ясно е, че българската литература между IX-XVIII век притежава уникални характеристики и представлява своеобразен културен феномен в контекста на европейската цивилизация.
Ваня Мичева