Кризата на публичния мениджмънт

Ситуацията беше бедна, забранена, предопределена, тиха и еднообразна. С времето обаче се трансформира в материалистична, без ограничения, истерична и значително различна. Както отгоре, така и отдолу имаше подобни фигури и действащи лица, но с различни роли.

В миналото и сега на върха стоят систематични престъпници, които безсрамно експлоатират държавата за свои лични ползи и удоволствия. Преди това бяха комунистическият "елит" или "лидери", подкрепяни от Москва; днес са демократичните капиталисти – пак патриотичен елит, но вече глобалистки лидери със съдействие от Брюксел и Вашингтон.

Същите групировки, родове и техните приближени продължават да управляват строителството на социализма или съвременния капитализъм - както е било необходимо в зависимост от ветровете на промяната. А “неговото величество” народът остава скрито да оцелява както преди, така и сега; единствената разлика е новата опция за емиграция. От лоялност към партията през социализма до вярност към олигархията/мафията в наши дни – хората станаха наемници с изчерпани души.

Някои твърдят, че нещата можеха да бъдат по-зле; вероятно има основание да се каже също така, че те можеха да бъдат много по-добри. Но най-сигурното е положението такова каквото е. Ако ни харесва недостатъчно – трябва или да се променим или просто да приемем ситуацията. В първия случай има надежда за смислен живот; във втория няма такъв шанс. Изборът стои пред всеки един индивидуално първо а след това - ако можем - като колективно решение.
Светослав Ставрев