Мечо Пух/ Златни детски книги

Къщичката на Пух

Когато бяхме съвсем малки, вече сме навършили шест години.

Предговор
Ако случайно сте попадали на друга история за Кристофър Робин, вероятно си спомняте, че той имаше лебед (или може би лебедът принадлежеше на него - не мога да кажа със сигурност). Този лебед се казваше Пух. Беше отдавна и когато се разделихме с него, взехме името му с нас – смятахме, че то вече не е нужно. По-късно, когато Плюшеното Мече изрази желание да има свое уникално име, Кристофър Робин веднага без колебание предложи "Мечо Пух." И това беше всичко. Сега след като ви разказах за Пух, ще продължа с останалата част.

Не можеш дълго време да живееш в Лондон и да не посетиш зоопарка. Някои хора минават през входа и бързо стигат до изхода без да спрат при животните. Обаче най-добрите хора директно отиват при любимото си животно и остават там. Затова Кристофър Робин винаги ходи при полярните мечки; прошепва нещо на третия пазач отляво и вратите се отключват. След това двамата се впускат в тъмни коридори и катерят стръмни стълбища докато достигнат специалната клетка. Отворена клетката освобождава едно кафяво рунтаво мече с радостен вик "О, Мечо!" Кристофър Робин веднага го прегръща. Това мече носи името Мечо – страхотно име за мечка! Но смешното е, че нямаме спомен дали Мечо е кръстено на Пух или обратното; преди знаехме това но вече сме забравили... В този момент надникна Прасчо и каза с писклив глас:
- Ами аз!
- Скъпи ми Прасчо - отвърнах му - цялата книга е за теб!
- Но тя е за Пух! - извика той.
Така става ясно: Прасчо ревнува защото мисли, че големият предговор ще бъде само за Пух. Разбира се, всички обичаме Пух повече от всичко друго; но все пак много важни моменти са свързани именно с Pрасчo . Не можеш просто така да заведеш Puh в училище без всички ученици да разберат какво става , а Pрасчo толкова лесно побираш в джоба си — успокоява те присъствието му особено ако ти предстои тест по математика например… Често той надничал любопитен към мастилницата — та именно затова натрупал доста полезни знания спрямо Puh ; последният пък няма нищо против подобния факт . „Някой притежават ум“, казвал той , “други пък—не” .

Сега другите започнаха също да питат: "Ами ние?" Така че може би най-разумното решение ще бъде вместо Предговорs направ rнaм внимание върху самата книга.
А.А.М."