Портрети отблизо. Поетики

В тази поезия на пръв поглед нещата изглеждат „като в обикновено стихотворение”, но тя никога не остава само на повърхността. Поетът фокусира вниманието, изследва детайлите и представя близки портрети, играейки с оптичните елементи. Понякога приближава толкова много, че можем да преминем „от другата страна на следобеда” – в един огледален свят. В него секундите се превръщат в семена за посев, а времето образува филизи около колчета; „магистралата се разгъва като страница от вестник”, докато децата прикрепят листа към клоните с големи бели щипки.

Образите са така живи и осезаеми, че те примамват да ги докоснеш потайно, но рискуваш пръстът ти да потъне в тях. Има особена магия във възприятието (или поетичната оптика), която преобразява реалността в нещо нереално и крехко. Четете бавно и разгръщайте внимателно текста; увеличавайте го визуално. Ако забележите „петна като от пръсти върху хартията”, знайте, че това са отпечатъци на призраци, които са си тръгнали преди мигването на обектива. Георги Господинов