Пътищата към Освобождението

Тази книга представя избрани изследвания и статии на проф. д-р Петко Ст. Петков, обхващащи периода от 2009 до 2020 година, и демонстрира научните му търсения и успехи през последното десетилетие. Тя е логично продължение на предишни два сборника с негови творби: „Историята като полифония“ (2005) и „Преди сто и повече години“ (2009).

Професорът е дългогодишен преподавател в Историческия факултет на Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Неговата работа включва авторство на монографии, студии, статии, както и учебници по новата история на България.

Различните пътища към Освобождението – разбрано като създаване на независима държава с модерна структура, обединяваща всички български територии – са многобройни до политическото разрешение, което си представяме под формата на Руско-турската война от 1877-1878 г., но не спират дотук. След значителните промени след Берлинския договор от 1878 г., стремежите за освобождение се разделят между различните части на българските земи със своите уникални статуси; някои големи групи българи никога вече няма да бъдат събрани в една държава. Поради тази причина книгата съдържа публикации как за времето преди основаването на нова България през 1879 г., така и материал относно следващия период до значимите исторически трансформации след войните между 1912-1919 г.

Идеалът за Освобождението – т.е. желанието за формиране на единна, модерна и независима българска държава – окончателно се оформя в обществото ни през третата четвърт на ХІХ век. Тъй като този идеал не може да бъде реализиран през 1878-79 г., той остава актуален в последвалите години при коренно променени условия за отделните части от българската общност, която е разделена между различни държави. Следователно стремежите към Освобождението не приключват нито през 1878-79 г., нито през 1913 или особено след 1919 година.