Речник на прехода

В този текст са подредени по азбучен ред и накратко обяснени термини, свързани с явления и личности, които са добре познати на почти всички български граждани – както пълнолетни, така и непълнолетни. Те също така консумират различни културни, субкултурни и медийни продукти и често попадат в капаните на социалните мрежи или мечтаят за неосъществими идеи. Поради това е малко вероятно да има нужда от речник; такъв би могъл да бъде допълван безкрайно, а самата му природа е преходна дори когато се обръща към бъдещите читатели или изследователи на времето след нас; той представлява опит за предаване на тази преходност. Основният акцент тук пада върху продължаващите промени през последния хроничен преход след 1989 г. Много от обясненията черпят вдъхновение от стари значения и асоциации, които идват като призраци от забравени периоди или новопоявили се употреби на думи. Зад разглежданите термини изпъкват концепции, образи и лица, в които човек може да види отражението си (за себе си) и да погледне навътре (в себе си), дори когато огледалото е кривo (по своята същност). Именно тези криви огледала понякога помагат да се разкрият по-ясно различията между времената без прикрития или претенции за „чиста“ – а значи проста – истинска история.