Българо-югославските политически отношения (февруари 1947 – октомври 1956 г.)

В резултат на Втората световна война, две държави с противоположно влияние и роля в международната политика се изправят една срещу друга. Това определя техните възможности за дипломатическо взаимодействие. Под маската на общата идеология "дълбоки чувства" на "приятелство и братство", всъщност стоят прагматични цели и интереси. Поведението на България и Югославия е повлияно от различната им чувствителност към съветския фактор извън страните им и зависимостта от него. Архитектите на съветската политика под прикритие на „идеологическото единство“ целят да оформят двустранните отношения според своята стратегия за влияние в Югоизточна Европа. По този начин сложният контекст от исторически обстоятелства, властови амбиции, политически стремежи и идеологически зависимости движи процесите, които формират българо-югославските политически отношения, както и развитието на важния македонски въпрос.

Настоящото изследване предлага поглед зад видимата страна на фактите, като се опитва да разясни по-дълбокия характер на случилото се между двете страни през разглеждания период. Авторът очертава фона на историческите условия в Югоизточна Европа, върху който протичат политическите връзки между България и Югославия.

Книгата включва детайлен анализ на събитията преди 1947 г., с цел да осветли сложността и противоречивостта в тяхното политическо взаимодействие.

Чрез проучването на тези взаимоотношения можем по-добре да разберем цялостната картина на Югоизточна Европа.

Димитър Петков е доктор по история със специализация в Белград относно проблемите свързани с дипломатическата история в региона след Втората световна война. Той е автор на множество студии за съветската политика в Югоизточна Европа, както и за българо-югославските отношения през този период.