Антология на класическата мексиканска проза

Мексиканската литература започва да придобива съвременен вид преди по-малко от сто години, между 20-те и 40-те години на XX век. Въпреки това, нейната самостоятелна история се корени поне един век назад – още преди страната да обяви независимост през 1821 година.

Тази антология представлява първия систематичен опит за изчерпателно представяне на началото и развитието на мексиканската проза в рамките на нейния първи век. Чрез своите просветителски усилия мексиканските автори ще поведат читателите през неизследвани исторически пътища към осъзнаването на младата държава. Духът на позитивизма ще бъде поставен в контекста на дълбокото религиозно съзнание, а вътрешната трансформация ще премине през модерното разбиране за света около нас. Започвайки с „бащата“ на латиноамериканската литература – автора, написал „първия роман в Новия свят“, Хосе Хоакин Фернандес де Лисарди, читателите ще срещнат значими личности като Игнасио Алтамирано и забравени таланти като Анхел де Кампо. Генерал Висенте Рива Паласио пише своите истории само десетилетие преди известния Мануел Гутиерес Нахера; естетическото им наследство може да бъде възприето като два бряга на една река – разделени, но все пак свързани помежду си. Идеите от западния свят проникват ярко в Мексико чрез произведенията на малко познатия Ефрен Реболедо, но динамиката на историята ги игнорира дори когато става дума за иновации от популярни творци като Амадо Нерво. В крайна сметка стремежът към автентичност във мексиканската идентичност, разкъсвана от войни и диктатури през този "първи век", служи като мост към по-съвместен свят, оставяйки ни наследство с истории, които могат едновременно да радват и тъгуват, носейки ценни послания със себе си.