Стари пътувания през България в посока на римския военен път от Белград за Цариград

Иван Димитров Шишманов (1862-1928) е изтъкнат български филолог, писател и политик, който е сред основателите на Висшето училище в София (сега известен като Софийски университет). Той заема поста професор по литературна и културна история и играе важна роля като главен редактор на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина", а също така работи и в списание “Български преглед”.

В качеството си на министър на народното просвещение той разработва амбициозна програма за културно-образователно развитие. Организира създаването на множество културни институции, включително Народния театър в София (1904), Етнографския музей в столицата (1906), Музикалното училище, Института за слепи и много читалища. Шишманов е страстен защитник на българската национална кауза и притежава значителен научен принос.

Известната историческа работа на Иван Шишманов съдържа обширна студия, както и откъси от дневниците или описанията на Соломон Швайгер (1578), Мелхиор Безолт (1584), Адам Вернер (1616), Павел Тафернер (1665), Савиюрюзинян (1786) и Граф Фериер де Совбьоф(1788).

Текстът разглежда топографията на римския път от Белград до Цариград през различните исторически периоди - античността, средновековието и новото време; известните кервансараи; общият характер на пътеписите; поведението на дипломатическите мисии към християнското население в балканските области под османска власт; живота в градове и села, техните облекла, обичаи и други аспекти.

Производството е публикувано в "Сборник за народни умотворения, науки и книжнина", книга IV от 1891 г., стр. 320-483.