5 сантиметра в секунда

Скоростта, с която падат цветовете на разцъфналите череши, е 5 сантиметра в секунда - факт, който не интересува всички и мнозина смятат за ненужна информация. В японското кино и литература обаче това число е символично, а през последните петнадесет години то придобива значение и за глобалната аудитория. Това е дебютният роман на Макото Шинкай, публикуван паралелно с едноименния филм. Необходимо е да се отбележи многобройността на наградите и отличията получени от романа и филма. Този роман няма да удовлетвори читателите, които очакват сватба в края на любовната история.

В действителност събитията не винаги протичат по начина, по който ги желаем. Когато си тринайсетгодишен и изпитваш силни чувства, обстоятелствата могат да ти изиграят лоша шега. Ние нямаме контрол над кого ще обикнем или какво бъдеще ни предстои – особено когато зависим от семействата си. Също така не можем да предвидим как ще бъдем отхвърлени при неправилния избор на партньор или какви страдания ще преживеем; често дори самите копнежи остават недоразбрани или стават причина за вътрешна борба. След време ставаме възрастни – работим, живеем в рутината си и изграждаме връзки; те може би функционират добре или пък не толкова успешно. Но ако някога сме дарили част от себе си на друг човек в миналото – тогава сме били невинни и искрени; именно тази празнота остава незапълнена без парченце обратно от него към нас.

И вероятно няма място за друго решение освен това: неизживяната радост оставя рана, която продължава да боли независимо колко опити правим да я замаскираме. Търсим онова парче от душата ни, което сме дали на другия човек и пазим като скъпоценност малката частица предоставена ни от него/нея. Така преминаваме през живота с надеждата тези две загубени частици един ден да се срещнат; ако пък не успеят поне временно да пресекат пътя си случайно - защото дори такова пресичане може би представлява истинско чудо.

През детството до зрялост двама души вървят един към друг: понякога паралелно или в противоположни посоки; после пак се приближават само за кратко преди ново отклонение назад - всичко това под влияние магнетизма произтичащ именно от парчето принадлежащо им взаимно , което привлича сърцата им към черешовото дърво покрито със слой цветове танцували преди падането им точно с 5 сантиметра в секунда... Дали дансинг стъпките два любящи души някой ден ще засегнат тази красива земя?

Тази история далеч не представлява традиционен сюжет за любов – тя показва живота такъв какъвто рядко бива изживяван… Или може би трябваше?

Гергана Дечева