Изповедите на един буржоа. Исках да мълча

Зная, че никога не съм планирал да напиша голямата книга, в която ще изразя всичко. Писателят е наясно, че никога не успява да предаде всичко и само начинаещи или професионалисти от периферията на литературата се опитват да пишат такива обемни произведения. Вярвах повече, че сред многото ненужни текстове, свързани с тревожна и нечиста съвест, все пак ще мога в някой ред или пасаж да споделя онова послание, което другите не могат да изразят вместо мен. Очаквах думите ми да не бъдат особено умни или блестящо оригинални; възможно е когато дойде подходящият момент за тяхното произнасяне, те да звучат като клише. Защото както в живота, така и в литературата най-същественото послание – онази дума или мнение, които най-точно представят човека – често са твърде обикновени.

Шандор Мараи

„Изповедите на един буржоа“ определено е най-доброто произведение на Шандор Мараи - писател, който мнозина смятат за един от най-значимите унгарски автори през XX век. Тази стилно оформена автобиография от 30-те години носталгично възражда буржоазния дух на Европа, разпаднал се след атентатите в Сараево през 1914 година; именно с тях завършва първият том на книгата.

Вторият том променя жанра и проследява емигрантския живот на космополит: Германия, Париж, Флоренция и Лондон. (Този живот продължава до 1989 г., когато 89-годишният Мараи решава самостоятелно да сложи край на живота си в Сан Диего.) В повествованието постепенно се появяват фигури като Цвайг , Унамуно , Томас Ман и Пикасо - личности призвани да защитават духа на европейската цивилизация срещу растящия тоталитаризъм във формата му кафяво-червен вариант. Така творбата на Мараи става свидетелство за последните мигове блясък пред окончателния упадък.
Пламен Антов

Книгата влиза в поредицата „Модерна европейска проза“ издателство Ерго.