Власт и видимост. Postscriptum

В лабиринта решавам да вляза през входа, обозначен със "Субект" - човекът като активно и страдаещо същество, разглеждано в неговото трансцендентно и метафизично измерение. Преминавам през Събитието, което служи за знак и символ на извършителя на едно ужасно деяние, както и на наблюдателя, който се идентифицира с него и същевременно взема дистанция от акта. След това се впускам в Хегеловата диалектика между господаря и роба, изследвайки самостоятелността и зависимостта на самосъзнанието, а също така Беняминовата естетика на привидното – проявление на красивото, истинското и същностното под формата на скрити аспекти. Стремя се към публичните пространства на историята и визуализацията – резултат от историческото и геополитическото въображение. Но не става дума за възприемането от страна на историка с неговите априорни концепции; вместо това разсъждавам върху начина, по който настоящето е опосредствано чрез бъдещето спрямо миналото - явление, което наричам хелиотропичния ефект в историята (вземайки вдъхновение от Бенямин). Преобразуването на историята и геополитиката във casus belli води до появата на нов феномен - войни за миналото или паметта; тези конфликти вече причиняват реални човешки страдания, които могат да предшестват края на сегашната цивилизация или раждането на нов етос – един различен живот.

Андрей Бунджулов