Български дневник. Том 2 (1881-1884)

Този обширен дневник предоставя впечатляваща картина на българското общество, която е цветна, свежа и разнообразна. Той съдържа деликатни наблюдения, великолепен хумор или сарказъм, както и впечатления от Балканите. В него са включени портрети на значими и интересни личности, които са имали роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не можем да възстановим истинския образ на близкото минало без този богат източник от малки и големи факти, които показват нравите, представите, физиономиите и душевността на обществото ни – обречено на бърза трансформация и потъване в някои свои "байганювски" проявления.

Въпреки че Иречек не е професионален белетрист или психолог, той успява благодарение на своята интуиция и опит от западните страни (посещавал е Германия, Франция и Италия) да улови с остро око всичко уникално около себе си. С кратки думи той ни предава своето виждане за света – заразява ни със смеха си или докосва сърцата ни с разочарованието си или искреното си възмущение. Дневникът остава четивен дори днес като занимателна поетична или историческа хроника; той забавлява и обучава с различни аспекти - било то временно важни събития вече изчезнали или устойчиви черти от българските добродетели и недостатъци.

– Професор Михаил Арнаудов в „Църковен вестник“, 1954 г.