Свобода или смърт! Бунтовен лист
Издателство: | Книги за всички |
Брой страници: | 112 |
Година на издаване: | 2023 |
Дата на издаване: | 2023-01-17 |
ISBN: | 9786197535440 |
SKU: | 99060810015 |
Размери: | 25x26 |
Тегло: | 244 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 30 лв. |
Вестникът на ВМОРО, озаглавен „Свобода или смърт. Бунтовен лист”, има размери 27 на 40 см и включва пълно факсимилно възпроизвеждане на страниците от всичките 12 издания с разчетени текстове и коментари. Разчитането е извършено от доц. дн Милкана Бошнакова, като се основава на оригиналните копия на вестника, съхранявани в Българския исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София.
Изданието предоставя цялостния разчетен текст на нелегалния вестник „Свобода или смърт”, който поетът Яворов редактира по време на борбата за освобождение на Македония между февруари и април 1903 г., представлявайки органа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 година играе важна роля в биографията на Яворов не само като публицист, но и като революционер. Това издание е интересна част от историята както на българската литература, така и журналистика. Освен статии с актуална стойност дори днес, броевете съдържат стихотворения от Яворов – например „Хайдушки песни“ и „Арменци“.
Появата му е провокирана от Солунското решение за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г., което налага спешното подготовление населението за предстоящите изпитания. На среща във селото Каракьой участниците - сред които Гоце Делчев, Яне Сандански, Димитър Гущанов и Пейо Яворов - обсъждат известието получено от Централния комитет.
Този ръкописен вестник е "печатан" чрез хектографска машина; досега са открити общо 12 броя с тираж около сто копия всеки. Мицо Кирилиев също участва активно при списването му като технически помощник под ръководството на Яворов; почеркът върху факсимилетата не принадлежи лично нему, а именно да Мицо Кирилиев.
Спомени разказват как докато работел над текста със замислен вид постоянно държал химически молив в ръка; когато си вземал почивки обичал да разговаря относно политическата ситуация и условията за поробеното население. В къщата у баба Доста функционирала печатницата: местните жители били добре запознати с тайната им работа върху изданието.
Чрез своите статии той предлага теми свързани с най-сериозните проблеми пред хората навремето предстояло въстание—представяйки образни анализи и аргументирани решения по тях."
.
.