Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Свобода или смърт! Бунтовен лист

Корицата на
Издателство:Книги за всички
Брой страници:112
Година на издаване:2023
Дата на издаване:2023-01-17
ISBN:9786197535440
SKU:99060810015
Размери:25x26
Тегло:244 грама
Корици:МЕКИ
Цена:30 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

Вестникът на ВМОРО, озаглавен „Свобода или смърт. Бунтовен лист”, има размери 27 на 40 см и включва пълно факсимилно възпроизвеждане на страниците от всичките 12 издания с разчетени текстове и коментари. Разчитането е извършено от доц. дн Милкана Бошнакова, като се основава на оригиналните копия на вестника, съхранявани в Българския исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ-БИА) в София.

Изданието предоставя цялостния разчетен текст на нелегалния вестник „Свобода или смърт”, който поетът Яворов редактира по време на борбата за освобождение на Македония между февруари и април 1903 г., представлявайки органа на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).

„Свобода или смърт! Бунтовен лист” от 1903 година играе важна роля в биографията на Яворов не само като публицист, но и като революционер. Това издание е интересна част от историята както на българската литература, така и журналистика. Освен статии с актуална стойност дори днес, броевете съдържат стихотворения от Яворов – например „Хайдушки песни“ и „Арменци“.

Появата му е провокирана от Солунското решение за въоръжено въстание през пролетта на 1903 г., което налага спешното подготовление населението за предстоящите изпитания. На среща във селото Каракьой участниците - сред които Гоце Делчев, Яне Сандански, Димитър Гущанов и Пейо Яворов - обсъждат известието получено от Централния комитет.

Този ръкописен вестник е "печатан" чрез хектографска машина; досега са открити общо 12 броя с тираж около сто копия всеки. Мицо Кирилиев също участва активно при списването му като технически помощник под ръководството на Яворов; почеркът върху факсимилетата не принадлежи лично нему, а именно да Мицо Кирилиев.

Спомени разказват как докато работел над текста със замислен вид постоянно държал химически молив в ръка; когато си вземал почивки обичал да разговаря относно политическата ситуация и условията за поробеното население. В къщата у баба Доста функционирала печатницата: местните жители били добре запознати с тайната им работа върху изданието.
Чрез своите статии той предлага теми свързани с най-сериозните проблеми пред хората навремето предстояло въстание—представяйки образни анализи и аргументирани решения по тях."

.

.