За радостта и езика. Разговор в писма с Георги Господинов

Когато размисля върху изминалия си път, изпитвам удовлетворение от това, че успях да запазя поезията си непокътната дори в условия на тоталитаризъм. Радвам се, че направих живота си значим и му вдъхнах усмивка.
Иван Теофилов

Това не е обичайно интервю или анкета; става въпрос за разговор, спомени и обмен на идеи… Това е кореспонденция между нас, един вид епистоларен роман. Започнахме в края на януари 2021 г. и завършваме през късната есен на 2022 г., която беше тревожна. Преминахме през пандемия и стигнахме до война в един още по-непредсказуем свят. Сливахме различни времена, изградихме дом от минали преживявания и съживихме множество гласове и личности… Запазил съм всички писма с твоите отговори. В едно от тях имаше записано: „… не знам как биха изглеждали нашите лични истории в този кошмар“. Надявам се, Иване, да намерим спасение чрез тези човешки разкази в такива трудни моменти. Благодаря ти за щедрата памет – твой дом за всички хора, събития и цели периоди от време както и отделни дни или следобеди.
Георги Господинов