Българската литература през XXI век (2000-2020) Част 1

Тази книга, създадена с намерението да представи литературна история, ще бъде възприета като критика, тъй като миналото й все още е актуално в настоящето.

Едно от първоначалните неща, които осъзнах, беше необходимостта да прегледам критичната практика на последните десетилетия. Аз самият съм автор на над седемстотин рецензии за новоизлезли книги от 1995 до 2020 г., публикувани основно във вестник Култура. Преразгледах своите текстове и анализите на други критици по различни медии, както и множеството читателски коментари в интернет форуми и блогове. Станаха ми ясни значителните разлики между оперативната критика и оценките от литературноисторическа гледна точка за едно и също явление. Това ме подтикна да оспоря някои критически становища, включително собствените си. Докато критикът работи с фокусирания поглед на микроскопа, литературният историк функционира подобно на инженер, който се опитва да свърже множество несъвместими части в цялостен механизъм. Понякога жертваш добри творби или автори просто защото не можеш да ги впишеш в конструкцията; друг път обаче изтъкваш произведения с по-малко впечатляващи качества единствено заради тяхната функционална важност при изграждането на ключова част от общата структура. Осъзнавам парадокса – въпреки че тази книга е написана със стремежа към литературна история, тя ще бъде прочетена като форма на критика именно защото нейното минало остава актуално днес.