Тези брутални наслади

Когато жанрът тъмна академия се среща с Хичкок.

"През 1973 година, в Питсбърг, университет, който ни обучава как да се справяме с живота на студентите; двама изключително интелигентни юноши на седемнадесет години, травми от детството и злодейства - това са основните елементи, които поставят книгата сред най-силните примери за жанра тъмна академия.

Политическата обстановка: Войната във Виетнам все още бушува, а съдебните дела относно зверствата на американските войници там остават без наказание. Управлението на Никсън попада в скандала Уотъргейт, а спомените от Втората световна война не са толкова далечни. Социалният контекст е анализиран чрез експеримента на Милграм.

„Тези брутални наслади“ представлява дълбочинно и многослойно проучване на младежкия гняв – чувството за безизходица и как потискащото несъгласие и вътрешната борба срещу неправилните правила налагани от неподходящи хора могат да засегнат всеки аспект от живота..."

Гергана Дечева

„Изключително смущаваща и завладяваща книга, „Тези брутални наслади“ ще ви потопи в опиянението от обсебеността и последиците й. Дебютният роман на Мика Немеревър предлага красив портрет на интимността, отчаянието и вредите, които ранените сърца могат да причинят сами или другиму. След прочита оставаш разбит.“
Робин Васерман

„‘Тези брутални наслади’ е напълно поглъщащ роман – като трескав сън чийто тон и атмосфера ще ви преследват дълго след края му. Най-впечатляващо е умението на Мика Немеревър да покаже до къде можем да стигнем всички ние само за да бъдем забелязани и разбрани.“
Брандън Тейлър

„Немеревър майсторски управлява трудната задача постепенно да увеличава напрежението... Проницателен роман.”
Ню Йорк Таймс

„Малцина писатели успяват толкова бързо да впечатлят със силата си както Мика Немеревър в този увлекателен дебют - взривоопасен по своята чувствителност трилър. От електризирания пролог читателите не могат да устоят da продължат с прелистването страница след страница в отчаяното си търсене на облекчение за натрупаното напрежение в пулсиращото им сърце.”
Стефи Харисън, BookPage