Екстазис

„Обожавам книги, които са написани с внимание към езика. Творби, които те привлекат с нежния опиум на разказването, в които няма случайни думи и всеки ред отваря нови врати и сетивни възприятия. В точката, откъдето говори невидимият разказвач – събирач на последните дихания, се сблъскват смъртта и любовта, меланхолията и иронията, страхът и утешението. И една завладяваща лична история сред чуждите истории за край. Отдавна не бях попадал на толкова изкусно написана книга като „Екстазис“ на Радослав Бимбалов.“
Георги Господинов

„Потопете се в „Екстазис“. Обещавам ви - ще се чувствате прекрасно. Дори отлично! Толкова добре, че със сигурност ще си зададете въпроса защо това романно удоволствие е свършило. А след това – веднъж станали зависими от него, може да решите да го прочетете отново.“
Митко Новков

Очите ти са проливали сълзи; рисувал си мустаци с химикалка; парил си устни в гореща супа; падал си от череша; получавал си шамари; пукал си балони; духал си глухарчета; губил си разума si ; подреждал си изпълнени със страсти думи; усвоявал си чужди езици. Имаш доказателства за своето съществуване. Аз нямам такива. Казвам се Михаил. Работя за този, който е създал всичко около нас. Събирам последните дихания на умиращите хора и разбрах защо ги има тези моменти. Искам да споделя.

Михаил стои наляво — там където липсват спомени, чувства или имена . Неговата задача е да запази последния дъх на хора пред прага на смъртта . Но понякога даже тук , наляво , настъпват промени , които променят правилата завинаги . Какво би могло да надвие смъртта и да обърка самия творец?