Пътят на душите

**Резюме**

Душите, които напускат своите тленни тела, са предопределени да следват определен път. Те се впускат в бурно приключение, сливайки се с Океана на вселенската енергия – творението на премъдър божество. На кръстопътя между свещените реки Кокит, Пирифлегетон и Стикс, както и Лета, Ахерон и Еридан безмилостните Мойри ги разделят.

Праведниците и добродетелните души плават по златистите води на Еридан към блажената Аркадия и светлия остров Тринакия. Обратно, нечестивците потъват в мрачните течения на Стикс надолу към вечния затвор в Тартар.

Човеците са дарени от боговете със свободна воля и право на избор; сами те избират своята съдба – духовно просветление или окови от нравствена тъмнина.

В древната хидромитология водата представлява основна материя: не само че там възниква животът, но тя също така създава космоса.

Океанът обгражда целия свят като река. В архаичните митологии реката играе роля както граница така и път – разделяща и обединяваща. Затова е естествено тя да присъства в основни ритуали като сватби и погребения.

Според античната представа всички реки произлизат от подземното царство и в крайна сметка се вливат обратно там. Тартар е мрачно място за онези богохулници; реките ледена вода огън представят непреодолими бариери за душите при опита им да се завърнат към живота. След слизането си долу душата изпива вода от реката на забравата, за да остави зад гърба си миналото си. Само избрани герои успяват да намерят извора на Мнемозина - Паметта - който им позволява да запазят спомените си.

Мнемозина е гръцката богиня на паметта; дъщеря на Уран и Гея сред предолимпийските божества носи знанието за „предисторията“ на света чрез деветте Музы — покровителките на изкуствата родени от Зевс. Чрез тях поетите получават вдъхновение за своето творчество.

Древните вярвали във два извора: Лета („Забрава“) и Мнемозина („Памет“). Орфиците вземат мерки да не объркат тези две места по време на прехода към безсмъртието; жадуващият трябва винаги да пие единствено от извора на Мнемозина, защото иначе ще загуби ключовете за достъп до царството нa Персефона.

Гръцкото понятие „Истината” (Алетея) означава незабрава – загубването ѝ равнозначава липса na истинност. Само паметта осигурява идентичността ни чрез принадлежността ни към етнокултурната група или семейство. Дори обещанието за безсмъртие от Калипсо не убеждава Одисей; той отказва този дар щом би трябвало da забрави себе си — тоест свой род или идентичност наречена "Никой".

Родословната памет сближава групата благодарение аедидe - певци-поети служители ná Mузити.; те знаят историята нa героични генеалогии i постоянно обновявате спомена za технитe подвизи.. По такъв начин aедидe помнят славata nà рода si i ценноститe zaraди koito герoитe жертват живoтa cи .

Тази поредица носим именто Нa Мнемозина , понеже вярваме важността НA Паметta .