Танцувачница България

Петко Мицков Цанов, млад мъж на границата между юношеството и зрялостта, решава категорично да не остане в селото си. Роден в малкия северозападен град Кула и обучавал се на танци във Видин, той напуска родителите си на 18 години с намерението да продължи кариерата си в амбициозната София. Неговата упоритост е впечатляваща – печели конкурс и става професионален актьор. След сватба създава семейство с дъщеря и син. Животът му изглежда идеален до момента, когато службите започват да го преследват поради Сталиновата максима „Има човек – има проблем“. Петко изчезва безследно.

Романът на Валентин Стоев е вдъхновен от реални събития и обхваща периода от 9 септември 1944 г. до наши дни. Главният герой е талантлив актьор от Държавния музикален театър, който губи живота си заради стремежа си към политическа неутралност и фокусиране върху професията си - позиция, която новата власт не одобрява. Той остава "безследно изчезнал" повече от четиридесет години, а трагедията му става известна едва след разсекретяването на архивите през началото на XXI век.

Сюжетът протича паралелно със забележителното Горянско движение в България — първият организиран протест срещу комунистическия режим сред страните от Съветския блок много преди унгарските събития през 1956 г., Пражката пролет през 1968 г., или полската „Солидарност“ от 1980 г., което опровергава твърдението, че българите никога не са се противопоставяли на комунистическата тирания; всъщност те са били най-активните среди сатилетите.

Книгата е написана с лекота и завладяващ стил; героите са добре развити, а сюжетът предлага интересни конфликти и непредвидими ситуации с неподозирани истини за един труден период — времето на поне три поколения българи. След прочитането й читателят определено ще придобие нова перспектива!