Екстаз от текста

Разказването е средство, чрез което опознаваме света около нас. То не само ни свързва с околността, но също така ни дава необходимата дистанция, за да можем да анализираме живота си отстрани и в перспектива, отвъд динамиката на ежедневието. Човекът притежава уникалната способност да се издига до екстаз и да надмогва собствените си ограничения. Нашите граници не определят единствено кой сме; важно е и как успяваме да ги преодоляваме.

Когато разказваме истории, ние всъщност изграждаме себе си. Езикът служи като инструмент за осмисляне на света и нашето преживяване в него; той представлява основна форма на стремежа ни към трансценденция – излизане извън пределите на предразсъдъците и ограниченията. Удовлетворението от словесното творчество няма аналог именно защото чрез него осъзнаваме живота както във външния свят, така и дълбоко в нашето съзнание, където резонира нашият глас – говорещ или мълчалив. Словото, изкуството и философията познават тази човешка способност за екстатично преживяване при срещата с красота, удивление или страдание.

Настоящата книга вижда в това интензивно духовно състояние път към дълбинната същност на човека - такова чувство не идва естествено или лесно; то възниква благодарение на специални усилия и напрежения, които сами поставяме пред себе си.

Петър Пламенов е учен със значителен принос като критик, писател поезия и драматургия. Завършил НГДЕК "Св. Константин-Кирил Философ", той е доцент с докторска степен по философия и естетика освен магистратура по литературознание και култура. Преподава естетика във Философския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Интересите му обхват лонгомастните тематики от античността през ренесанса до постмодернизма.

Той има множество публикации в сферата на философията、естетиката及 литературата。Съосновател e和一部分的 български Хайку съюз。Негови произведения са публикувани在多种 български 和 международни сборници，获得了许多 награди за хайку。在文化出版物中，他还参与了一些关于歌剧、芭蕾舞和古典音乐等领域的批评性文章写作。在БНР的Casta Diva节目中，他保持着近十年的经典芭蕾舞、当代舞蹈和歌剧评论专栏。