Сонети (ново издание)

Книгата, която държите в ръцете си, уважаеми читателю, представя Великия бард само като поет и се фокусира върху неговото най-популярно недраматургично произведение – Сонетите. Те обаче достигат до вас с ново българско звучене, основаващо се на различна езикова философия. Може да изглежда странно или нехарактерно за определен кръг ценители, но отговорността за петия български вариант на Сонетите носи поетът Кирил Кадийски. Странното е, че той е известен предимно като преводач на френските прокълнати поети и множество славянски и руски класически и модерни творци. Важно е да отбележим, че Кадийски е единственият българин, който се захваща със Шекспировия сонетен опус след успешния превод на почти всички значими майстори на жанра от Западна и Източна Европа през историята му. Тук става въпрос за имена като Пиер дьо Ронсар, Франческо Петрарка и Торквато Тасо; той също така има преводи на Кримските сонети от Адам Мицкевич и Сонетния венец на словенския романтик Франце Прешерн, а даже превежда известния сонет на Пушкин от 1830 г., възхваляващ самия жанр („Самият Данте не презря сонета“). Заради това проектът за Шекспир представлява най-значимото предизвикателство в кариерата му – най-високото художествено постижение досега. Както автор на оригинални експериментални сонети в собственото си творчество, Кадийски демонстрира виртуозна техника при подхода към корпуса от 154 стихотворения с позоваване на последните открития в шекспирознанието. Така вместо традиционните методи при обработката на Сонетите тук той извършва не просто повторен превод, а пресъздаване на многозначителния смисъл зад тях с помощта хармоничното звучене и естествеността присъщи за българския език.

Из Послеслова към изданието

Проф. д-р Людмил Димитров