Портретът на Дориан Грей (ново издание)

При появата на романа, той предизвиква разнообразие от противоречиви реакции. Както е отбелязано в предисловието: "Когато критиците не са единодушни, творецът остава верен на себе си". Оскар Уайлд обяснява собственото си виждане за героите в своята книга по следния начин: "Смятам, че съм Базил Холуърд, а другите вярват, че приличам на лорд Хенри. Аз бих искал да бъда Дориан Грей, но може би в някой различен период."

Процесът на написване на "Портретът на Дориан Грей" до известна степен се дължи и на случайност. Уайлд и Артър Конан Дойл веднъж вечеряли с американския издател Дж. М. Стодарт, който им предложил да напишат нещо за списание "Липинкотс мънтли". Спомняйки си този момент, Конан Дойл казва: "Тогава Уайлд създаде 'Портретът на Дориан Грей', несъмнено една много морална книга; аз пък написах 'Знакът на четиримата'." Романът излиза през юли 1890 година и бързо привлича вниманието – мнозина започват да асоциират името Уайлд с всичко нездравословно. Английската аудитория е шокирана от острата оценка на младия ирландец относно моралните и естетическите възгледи в контекста на кризата при края на века. Чрез своите блестящи парадокси и динамични диалози Уайлд критикува както артистичните амбиции, така и обществения ред във пуританска Англия. Той поставя огледало пред своите съвременници и реакцията е страх и отхвърляне.

Не всички отзиви обаче са негативни – например теоретикът по изкуствата Уолтър Пейтър го нарича “истински жив”. Самият автор споделя: “Знам само едно – ‘Дориан Грей’ е класика...”, като подчертава влиянието върху него от древногръцката и латинската литература освен писатели като Кийтс, Флобер и Пейтър. От позицията си като антиреалистичен индивидуализъм Оскар Уайлд заявява: “Животът е отрова за изкуството.”

Въпреки това животът и смъртта на персонажите в "Портретът на Дориан Грей" показват колко труден може да бъде пътищият към самопознанието.

Макар романът му да изглежда като защита хедонизма, Оскар Уайлд остава ненадминат разказвач над всичко останало. И вече повече от сто години новите поколения читатели продължават да се сблъскват с основната дилема представена от него в произведението: “Какво значение има човек да спечели целия свят ако загуби душата си?”