Валпургиева нощ

"Зркадло! Дяволът! Прободе се. А те му свалиха кожата. При мен, в моята стая! Сам поиска така. И я опънаха на барабан. Кожарят Хавлик го направи. Сега върви отпред и бие барабана. Разтворени са дверите на ада. Канавките пак са пълни с кръв. Борживой е крал. Отокар Борживой." – Простря ръце напред и замря, сякаш гледаше през стената: "Ще те убият, Тадеуш. Дворянството вече избяга... Нощес... Нима само теб са забравили? Ще унищожат всичко що е дворянство..." Видях един да коленичи и да пие от кръвта в канавката... Ето! Войниците идват! Войни…" – И рухна в несвяст.

Австро-Унгарската империя преживява разпад, а в един дворец благородници остават изолирани от суровата реалност на началото на 20-ти век. Затворени в собствената си крепост и изпълнени с цинизъм и надменност, те не чуват звука на барабана, който обявява настъпването на Валпургиевата нощ.

Според древните вярвания това е моментът, когато границата между нашия свят и отвъдното отслабва; духове и зли сили нахлуват безпрепятствено у нас. Това е времето, когато световете се объркват и господарят сменя местото си със слугата.

Нацистка Германия забранява романа „Валпургиева нощ“ от Густав Майринк — един от най-забележителните европейски писатели от началото на 20-ти век. Произведението за първи път излиза на български език благодарение на преводача Любомир Илиев.

Разказът проследява растящото недоволство срещу упадаща управляваща класа в Европа, предизвикано от простолюдието и мъртвите духове от миналото. Историята съчетава митология с политика в апокалиптичната кулминация на романа, където бунтовниците следват барабана направен от човешка кожа — символизирайки настъпването на нова ера."