Дневникът на сатаната

Ако твърдя, че дяволи не съществуват, ще те заблудя. Но и ако кажа, че са реални, пак няма да е истина... Разбираш ли колко сложно и безсмислено е това, приятелю? Дори за моето проявление в човешки вид, което започна преди десет дни с моя земен живот, не мога да ти обясня достатъчно ясно. Първо, остави настрана представите си за космати рогати същества с крила, които изригват огън и преобразяват глина в злато или стари хора в привлекателни младежи – след като извършат всичките тези чудеса и наговорят много глупости, веднага изчезват от сцената. Запомни: когато желаем да се появим на вашата Земя, трябва да приемем човешка форма. Защо е така ще разбереш след смъртта; но засега имай предвид: вече съм човек като теб – не ухаю на козел, а на хубав парфюм и можеш спокойно да ми подадеш ръка без страх от нокти: аз ги подрязвам точно както ти.

Из „Дневникът на Сатаната“