Персонализмът

Еманюел Муние (1905 – 1950) е важна фигура в френския персонализъм, който не се възприема толкова като система или учение, а по-скоро като интелектуална позиция с акцент върху стойността на човешката личност. Той също така основава теоретичното издание на това движение – списание „Еспри“. Неговото произведение „Персонализмът“ за първи път е публикувано през 1949 година в поредицата „Какво знам?“ от Прес юниверситер дьо Франс и многократно преиздавано. В него може да намерим уникален синтез на основните концепции на философа, наречен "Сократ на ХХ век".

Той посочва: „Човек може да живее подобно на предмета. Но тъй като той не е просто вещ, такъв начин на живот му изглежда като регресия: именно това обозначава 'развлечението' според Паскал, 'естетическият стадий' при Киркегор, 'неавтентичният живот' у Хайдегер, 'отчуждението' при Маркс и 'недобросъвестността' според Сартр. Човекът от развлечението съществува сякаш е лишен от собствената си идентичност, смесвайки се с външната суета; този индивид става затворник на желанията си, функциите си и навиците си - всичко това го свързва със света около него. Става дума за непосредствен живот без памет и цел; без контрол над себе си – което представлява самата същност на екстериорността и в човешкия контекст - вулгарността. Личностният живот започва тогава когато човек умее да прекрати връзките със средата около себе си; трябва да овладее своето Аз и да насочи вниманието към един център."