Адамовото ребро

Жена решава да живее в съответствие с вътрешните си желания, които често противоречат на социалните норми. Тя е независима професионално и работи като адвокат, но истинската й страст е писането. В своята книга тя разказва за любовната история между Тинка и Войдан, двама души от преди сто години, които се борят със своите чувства. Тинка е омъжена за друг мъж, а Войдан е приятел на нейния съпруг. Наративът в книгата я кара да преосмисли собствения си живот и интимните отношения. Въпреки че има връзки с различни мъже, тя не търси сериозно обвързване поради недоверието си към любовта. Сега може би ще осъзнае присъствието на човек до себе си, който я обича и чрез когото може да изпита желаната дълбочина на чувството.

Оливера Николова проследява деликатната линия между страданието и щастието; необходимостта да бъдеш сам или с някого; способността да разпознаеш любовта дори когато тя едва започва или остава скрита в ежедневието.

Този роман не се ограничава само до образа на Жената – Ева от реброто на Адам; той разглежда темите за жените и любовта във всичките им аспекти - притежание, проверка на чувствата… Някои от тях могат да доведат до безизходица, докато други ни отвеждат далеч напред.

Темата за взаимоотношението между мъжете и жените е изследвана по уникален начин. Авторката паралелно развива две истории – една от началото на ХХ век и друга от края му – като ги преплита с лични спомени. Оливера Николова умело показва трансформациите в любовното чувство, което винаги търси нещо ново: понякога то представлява просто биологична зависимост между двама души; друг път се оказват заблуда или самоизтезание; понякога това е нуждата всеки човек да бъде обичан или стремежът да повториш вече познати любови; а понякога оставаме озадачени защо онзи, който обича искрено, желае дистанция...