Българската писменост- известна и непозната

Ние, българите, сме народ с дълбоки традиции в писмеността. Историята на нашата писмена култура е тясно свързана с хилядолетната ни история. Това е основният аргумент, който Светлозар Попов защитава в своето произведение „Българската писменост – известна и непозната”. Когато говорим за българска писменост, обикновено се сещаме за Глаголицата и Кирилицата. Въпреки това, авторът разглежда темата по-дълбоко и прави опит да проследи произхода на писмеността още от древността. Той я свързва не само с руноподобното писмо на нахлулите хунобългари в Европа, но също така и със значението на азбуките като цяло.

Новите изследвания на Попов са насочени към халколитната балканска писменост и нейното разпространение чрез явлението „културен дрейф” както на юг, така и на изток – аспект, който досега остава незабелязан от научните среди. Авторът отделя внимание и на информацията относно писмеността в сборника с родопски песни „Веда словена”. Много от представените идеи са оригинални и провокативни; те са подкрепени от солидна историческа база, а самият автор не се колебае да оспори някои установени догми в литературата. Подобен задълбочен анализ по темата липсва сред нашия литературен корпус, което прави предложеното изследване интересно и полезно за широк кръг читатели с критично мислене.