Изгнаник на земята

Кирил Кадийски не твърди, както Декарт, че е единственият преди него; напротив, той разбира като Паскал, че истинският смисъл е по-скоро мечта, която упоритостта би подкрепила. Оттук идва и повторението – формалният стремеж и структурата на сонета действат странно вдъхновяващо за бунтовността, наподобявайки приглушена радост или мимолетността на мечтите, подобна на шумоленето на листата под стъпките в гората.

Този гръко-славянски глас умело свързва Балканите със средиземноморската Европа чрез сияйна култура и страстна поезия. Той резонира силно и завладява слушателите точно както някога великият бас Борис Христов: мощен в тревожните моменти и изключителен в сърцераздирателното.

Не само представлява забележителен български поетичен глас, но също така неговото послание достига далеч отвъд границите.
Тиери дьо Ла Кроа
Из „Син на Тракия“

Кирил Кадийски се явява митологичен кон от квадригата на българските класически автори, които продължават да бъдат сред нас и теглят колесницата на Словото.
Цанко Лалев