Самба-Мамбо творения

**КАРНАВАЛ ТРОПИКАНА**

Всичко започва с ритъма на самба.
Момичетата с коси като черна слама
протягат погледи, уморени от времето.
Техните маслинови кожи под слънчевите лъчи
безразлично наблюдават децата,
с къдрици от вакса и бърни в стил обелени банани.
Жените треперят от очакване,
защото скоро ще се появят господинките
с ярки бузи, елегантни фракове и пури.
Албиносите играят покер тук,
в атмосфера на безтегловност,
стремейки се да спечелят Антилопата -
една опитомена хищница,
която със своето мъркане сваля гащите им…
Но този момент все още не е настъпил...
Сега цари спокойствие и палмите
дори не предполагат за ветрилата си,
узрели бавно пред първоначалното тайнство
в минутата преди началото,
преди да бъде изпита следващата бира,
преди цигарите да бъдат овъглени,
преди марихуаната да стане по-лека…
Докато девиците около банджото
изхвърлят тропическите полички зад верандата на шатрата…
И става горещо до арената
от танцуващи ябълки,
люлеещи се в ритъм с чинелите.
Гърдите им излъчват аромат подобен на лепило
и блестят провокативно под светлините,
като ускоряват ламбадата за негрите с увиснали мустаци,
докато езиците им висят от жегата
под звуците на ревящи тигрици,
които са погълнали духа на карнавала…
Аз оставам равнодушен към празненствата.
Коктейлът ми от калта и бамбука
ме превръща в обиден Хан Ювиги
пред стара индианка барба доса,
която ме обича само за един спомен
от кобилско мляко…

**ЕКЗИС**
Пристигам от прекрасни места,
които все още не съм открил.
Отивам там, където никога не съм бил.
Но точно посередине пътя
мен спира коренче или камък –
трън или ухание на бор –
или медения глас на самодива.
Нито Карибските острови нито Малдивския рай,
нито Рио или Рила
зад мен избухват страшни мълнии;
пред мен зелени планини
Ах как прекрасно е че умираме
под водопади.

**РИОВЕЧЕР**
1.
Нещо тъмно плува из този град.
Трамвайчетa разрязват светлинката;
те премигват и дрънчат;
обгръщат хаотично високите небостъргачи
както те ги прегръщат нежно.
Опушени магии сладък въздух
между густота вода и нефт
се извиват
там където тъмният обръч
се огъва –
Рио профила – маркирана земя
за праведници
сред мек мескалинов вятър –
който знае защо Христос е
по-висок от хълма си.

Долу край морския бряг момичето Майра
с руса коса и бронзова кожа
гола и впияла поглед във вихровете
се сливала тихо с Копакабана
разперила ръце
към отвъдното —
където дошъл Дон Балон
с папийонка
усмихнат
сложил хвърчилото си
над девицата
скрил опашката си
след това всичко замлъкнало
А плувците само
нея да не срещнат винаги молели..

3.
Под пълнолунието при Нитерой мост
грешницити потапяни когато той

връзвал двete брега
един със черен восък
другия белина

оставяла само пенеста

казвали бръснарити

преди де пресекут връзката между фестивалната наслада
САМБА - а - ой- ой- ой …
МАМБО - о - ай - ай-ай …

Зад вихрушките цветове
по танца живот сенките
изтичат

в Атлантика...