Ахав

Васил Славов е роден в столицата на България, София. Той завършва английска филология в Софийския университет "Климент Охридски". Първата му стихосбирка се публикува през 1989 година. В същата година той напуска страната и заминава за Съединените щати, където изучава литературна критика и креативно писане.

Преди да се премести, той публикува поезия, преводи и критически статии във множество български литературни издания. Негови авторски стихотворения са представяни на английски език както в Америка, така и във Великобритания. Славов е автор на няколко книги с поезия и белетристика.

Поетичното творчество на Васил Славов е изпълнено с образност и заряд, които го свързват с поколението от 80-те години, а също така със своя поетичен наставник Борис Христов, който му е близък приятел. Неговото творчество проявява съпротива срещу застойните времена; бунтът му срещу идеологическите клишета включва комбинация от ирония, самоирония и фин лиризъм. Богатството на метафорите в неговите стихове и препратките към култури извън социалистическия блок отличават ранната му поезия (сборниците „Спомен за потоп“ и „Бич Божи“). Емиграцията му след дебюта оставя трайна връзка с тази уникална поетика и образност.