Билет за връщане

Вече три часа вървяхме по пътеката към границата. Дъждът ставаше все по-силен, а вятърът беше доста силен. Бях се уговорил с водача да ме преведе срещу 1000 франка. Докато минавахме през храстите, той спомена, че ще бяга заедно с мен, тъй като има роднини в Германия. Изведнъж той спря и каза: „Ето я браздата. Но трябва да дойдем друг път, защото кучетата са пуснати на свобода. Това означава, че могат да стрелят.“ Не от смелост, а от страх дали втори път ще имам куража да избягам, аз заявих: „Не, няма да се връщам!“ Водачът не знаеше колко опит имам - зад гърба си имах 80 боксови мача и никога не съм се отказвал. Той ми отвърна: „Добре – следвай звука на реката; тя ще те заведе до Сърбия.“ Разстоянието от ждрелото на река Ерма до френския ми паспорт бе около 3000 километра и 20 дни.

До този момент два пъти посетих френското посолство. Първият път получих покана да бъда уведомлен за правото си на френско гражданство благодарение на кръвната връзка с Франция. Втория път след две години военна служба поисках паспорта си от дипломатите. Консултантът ми обясни, че мога да получа документ само на територията на Франция и добави със сарказъм: „Не разчитайте много на това, господин Чеков! Франция няма да обяви война на България заради вас!“ Тогава осъзнах напълно истинската стойност на свободата - тя не е подарък.

Божидар Чеков е роден в дунавския град Лом и когато бил десетгодишен преместил семейството си в София, където завършва Полиграфически техникум "Юлиус Фучик". Започнал е кариерата си с публикации във вестник "Трудово дело", който представлявал трудовите войски; работил е още за "Народна младеж" и "Народна армия". През март 1966 г., Божидар стана най-младият автор публикуван в специалния месец посветен на българските разкази под егидата на вестника "Вечерни новини". Активно практикувал спортове и печелил юношески шампионати по бокс както местно така и национално ниво.

След окупацията на Чехословакия от СССР и края надеждите вдъхновени от Пражката пролет у населението източния блок , Божидар успява успешно да избяга във Франция . Завършва Полиграфически институт “Естиен” в Париж , след което повече от четиридесет години работи в сферата печатната индустрия . Награждаван многократно за активността му като гражданин както успешните му професионални достижения . Освен това , бил е съдебен заседател носител златен медал “Почтеност труд”. Преди падането Берлинската стена редовно публикувал свои текстове дисидентското списание “Бъдеще”, ръководено Ценко Барев .