Ти, подобие мое

„Ти, моето отражение“ не е само драматична повест за петима въображаеми съвременници. Това е роман за твоето общество, което официално обявява състраданието като слабост. Историята ти се разказва от самия Създател.

Антиутопия? Надявам се.

Създаваш свой собствен човешки ред по свое усмотрение, без право на глас – не само за немите и пълзящи същества, безсловесните дървета и тихата вода, но и за себеподобните си, които мислят различно или просто са по-слаби от теб. Твоят гняв е изобилен и буреносен, бързо избухва в жлъчни мстителности. Ненавистта ти е лесно достъпна; разливаш я като евтино пенливо вино сред виртуални социални срещи за анонимно клюкарстване, заклеймяване и линчуване.

Най-ценният дар – думите – служат единствено за шумна омраза. В същото време предпазваш себе си, отказвайки да носиш чуждите страдания; изпитваш единствено лицемерна (или направо никаква) съпричастност към другите. Не проявяваш жалост към тях с надеждата да спасиш себе си. Природен отбор: оцеляват само най-дебелокожите.

В края на тази твоя забележителна технологична революция сякаш започваш да вярваш в себе си. Бързият напредък те дарява не само с увереност, а със самочувствие близко до най-перверзната ти представа за мен.