Душата хвърли дрехите си за пране. Поезия

Има книги, в които усещаш уют и принадлежност. Те сякаш събират твоите болки и радости, спомени и надежди между страниците си. Точно такова беше чувството ми, докато разглеждах ръкописа на още неродената поетична творба на Диана Иванова. Имах честта да бъда редактор на този проект, което ме прави горд участник в нейното появяване на бял свят. Няма да ви занимавам с техническите аспекти от работата ни заедно; те бяха предимно чисто формални, тъй като поезията вече имаше своя чар и нуждаеше се само от минимална корекция, за да блесне. Но ще споделя, че усещането за дом не ме напусна през целия процес. Не защото сме живели сходни животи с Диана (поезията не допуска такива буквалности), а защото искреността – истинската изповед пред белия лист и разкритият поетичен дух – неизменно стават твой дом ако си внимателен читател.

Радвам се, че Диана повярва в себе си и след това повярва и в мен (последователността може да е различна, но това няма значение за литературния факт), позволявайки тази поезия да излезе от „чекмеджето на годините“.

Така че ти също ще намериш свой дом сред тези редове!