Маските на Бога Т.2: Източна митология

Във втория том на четиритомния цикъл „Маските на Бога“, който е основополагающият труд на Джоузеф Кембъл в областта на сравнителната митология, известният митолог изследва развитието на източната митология през последните пет хиляди години в контекста на религиите от Египет, Месопотамия, Индия, Китай и Япония. Докато западните религии акцентират върху концепцията за добро и зло, източните търсят обещанието за безсмъртие. „Източна митология“ представлява задълбочено проучване на различни мисловни модели и начини за изразяване.

„Митът за вечния цикъл е ключов дори днес в живота на Изтока и се проявява чрез установени форми, които постоянно се повтарят през вековете. Циклите около движението на слънцето, фазите на луната, годишните сезони и ритмите между раждане, смърт и ново начало представят чудото на непрестанното възкресение в същността на Вселената. Възможно е да познаваме древния разказ за четирите периода – златен, сребърен, бронзов и железен – показващ упадъка по света от доброто към все по-лоши времена. Накрая всичко ще премине в хаос само да бъде възродено наново като цвете; така естествено започва кръговратът отново. Никога не е имало момент без време; нито ще настъпи такъв миг когато тази калейдоскопична игра с вечността спре.“

„Следователно няма какво да бъде постигнато нито от човека ,нито от Вселената чрез индивидуални действия или усилия. Тези личности ,които са свързали себе си със смъртното тяло и неговите желания неизменно ще усетят болката при всяка загуба; защото техният опит винаги завършва трагично. Обаче тези които успяват да открият неподвижната точка във вечността около която всичко – включително самите те – се върти могат да приемат реалността такава каквато е; а даже може би я преживяват като великолепна или удивителна. Следователно първоначалната задача пред индивида е просто да изпълнява ролята си - както го правят слънцето и луната или различните растения и животни - без съпротива или грешки; след това ако има възможност трябва да организира ума си така че собственото му съзнание да резонира с вътрешния принцип до цялостта.“

Джоузеф Кембъл