Царска България (1879-1946)

Българският царски двор (персони, роли, биографии)

В рамките на последните 145 години това е първият и единствен труд, който разглежда историята, структурата и биографиите на българския владетелски двор. Читателят получава уникална енциклопедия за Третото българско царство, а родната историческа наука се обогатява с ново изследване, което играе важна роля в съвременната историография.

Темата за монархията у нас все по-ясно преодолява възприемането й като табуизирана или екстравагантна. Въпреки че преди 1944 г. липсват социални условия за нейното развитие, тя запазва своя характер както в обществото, така и в медиите. След края на Втората световна война темата „царското“ попада под почти пълно ограничение; научните изследвания и архивната работа в тази сфера остават привилегия главно на историци и литератори лоялни към властта.

С настъпването на промените през 1989 г., именно тази табуизация я прави особено интересна. В издателската индустрия обаче покрай появата на редица стойностни книги се наблюдава разрастване на много второстепенни публикации с ниско качество. Заблуден от масовостта и декларативността им през последните две десетилетия читателят може да има впечатление, че темата за монархията е достъпна за всеки заинтересован без необходимост от задълбочени познания.

Последното десетилетие показва значителна промяна относно този подход и успява да постави "царския въпрос" сред ключовите теми в съвременната ни историография.

Най-сетне „царското“ трябва да бъде включено не само повърхностно, а дълбочинно проучвано и интерпретирано. Наследството от "царска България" изглежда сравнително ясно или поне такова желаем да бъде според предпочитанията си към знанието пред цензурата на внезапните падения и възходи. Може би постепенното дистанциране от миналото ще спомогне за консолидацията около знанията вместо повърхностния ентусиазъм. Целта на предложената монография е да систематизира информацията и да стимулира дискусия по тези важни въпроси.