Гръцки отци на църквата. Том 1

Не всеки е способен да разсъждава за Бога. Това умение не се получава лесно и не е присъщо на всички хора, особено на тези, които са повърхностни. Важно е да знаем кога, пред кого и в какъв контекст можем да говорим за Божественото.

Способността да размишляваме върху Бога притежават онези, които са преминали през самоизпитание и са напреднали в духовното си развитие, пречиствайки душата и тялото си. За нечистите души дори контактът с Чистия би могъл да бъде опасен – подобно на това как слабото зрение трудно понася слънчевите лъчи.

Кога можем да говорим за Бог? Когато сме намерили вътрешен мир сред хаоса около нас и когато нашето съзнание не се замесва с недостойни образи. Както красивите текстове губят своята стойност при смесване с безобразие или както ароматът на благовонията се разваля от калта.

Св. Григорий Богослов посочва в „Първо слово за богословието“, че знанието за Бога включва догматични истини и богословски размисли, но истинската красота произтича от свръхестественото единство със светлината, благодарение на която можем уверено да обсъждаме Божествени теми и укрепваме силите на душата си; отказвайки се от това единство обаче, ние загубваме всяка добродетел и истина.

В „Триади в защита на свещенобезмълвстващите“ Св. Григорий Палама ни предупреждава: когато чуем за очите на душата, опознаващи небесните богатства, не трябва веднага да го приемем като познание. Действията преобразуват сетивното в разумно разбиране; обаче просто мисленето не води до реалния опит – така както ако никога не си виждал град или злато - ти няма как действително да ги притежаваш само чрез представи.

Томът съдържа произведения от Св. Василий Велики, Св. Григорий Богослов, Св. Григорий Нисийския, Св. Дионисий Ареопагит , Епископ Йоан Скитополски и Преподобния Максим Изповедник.