Уча се да живея

Ако едно стихотворение наистина е успешно, то разкрива повече от своя автор. Какво съдържат моите творби? В тях хората обикновено изпълняват ежедневните си задължения и често нищо особено не се случва. Няма нищо изумително в този живот, който представлява просто тъпчене на място. Въпреки това, присъства драма: какъв е смисълът на всичко това? До каква степен човек притежава свобода в съществуването си и до колко е ограничен? Колко виновен или невинен може да бъде той? В крайна сметка, всеки един от нас остава нещастен. Спомням си веднъж, когато показах стихотворение на някого и той попита защо считам това за поезия. Отговорих му, че ако те стяга гърлото – значи има стойност; ако не го прави, вероятно ти трябва нещо различно.

На 45 години съм и се определям като речния поет.
Каквото и да означава това,
трябва да имам предвид,
поне за себе си.
Поет съм на реката; живея от левия бряг на Дунав,
унгарец с навик към пушене.
Но всеки носи своите бремена.
Не желая да се оплаквам,
ни най-малко,
просто поглеждам през прозореца
и виждам Дунав.