Нощно кафе

В "Нощно кафе" се сблъскваш с безкомпромисната искреност, която единствено белият лист може да понесе. Поезията сякаш е организирала времето по начин, който го свързва с безсънието - не напълно буквално, но и в някои случаи съвсем буквално. Когато вечеряте над чашата с кафе и светът навън е затихнал, виковете на съвестта, разочарованията, радостите и спомените звучат особено ясно. В страниците на "Нощно кафе" от Антония Антонова живеят тези гласове. Разбира се, те са представени художествено със специфичен ритъм, който "диша" през цялото произведение; ако този ритъм не беше автентичен, щеше да изглежда изкуствен и досаден. Но всъщност това е уникалният поетичен дишане на Антония и трудно можеш да му устоиш – то те повлича към себе си като казва: „Аз така преработвам болката.“ И ти започваш да следваш този ритъм (говоря от личен опит) и чрез него осмисляш собствения си живот.

Поезията именно така действа – словесното майсторство има силата да остави трайна следа в душата ти. В "Нощно кафе" откриваш онази строга честност, която само бялото пространство може да носи. Антония ни отвежда до запустели български домове и едновременно с това ни връща у дома за закуска. Тя прощава вместо теб на любовта, която не е успяла да устои на ежедневието si , но все пак пази нежността за онези близки хора заслужаващи обич. Буквално те среща с просяк или босо дете на улицата и влага надежда в теб - че все още имаме достъп до молитвата пред лицето на страданието.

Тази книга притежава характер; самата Антония е развила такъв характер способен да носи тежестта на думите й . Затова ми доставя удоволствие факта че я открих.

Твоят момент ще настъпи скоро! Направи си едно или две-три чашки нощно кафе...живей сред тази поезия! Да , тя предизвикателна е , трудна за възприемане , но лекува апатия та примирението . За пълната честност - чете се без валидол.) Така човек се пробужда със сърце.

Камелия Кондова