Тревожни години

Пийт Таунзенд започва с концепцията за опера, но в интервю споделя, че трансформира сюжета в "психологически роман". Разказвачът Луис Докстейдър, който е сам по себе си интригуваща личност - образован, остроумен и не съвсем надежден, е търговец на картини. Той представя художници "аутсайдери", сред които се откроява Пол Джаксън – бивша рок звезда, преживяла психологически срив и отишла да живее в уединение. Там той изразява своите апокалиптични видения чрез картините си. Главният герой Уолтър, кръщелник на Луис и млад музикант, почти физически усеща реакциите на публиката си; това го кара да приеме голям финансов успех и да се отдалечи от сцената. Луис решава да запознае Пол с Уолтър с надежда опитът им да помогне на младежа да разбере и преобразува натрапчивите му фантазии и страхове.

Авторът отделя особено внимание на женските персонажи. Всички те са силни, красиви жени със собствено място както до партньорите си, така и независимо от тях. Една млада ирландка дори напада баща си в защита на сестра си; тя поема разказа в определен момент с цел да внесе ред сред множеството предположения, тъй като разказвачът вече е твърде изморен от многобройните неочаквани обрати.