Страстите според Г.Х.

"… трябва да се освободя от себе си, за да мога да виждам.

Влизането в напълно обикновено пространство отключва поток от мисли, в който Г.Х., главната героиня на този роман, започва да потъва във водовъртеж от значения, времена и идентичности. По време на това пътешествие падат оковите на личността, социалните ограничения и фалшивите представи за самата нея и другите. Това й позволява да се доближи до своята истинска същност и евентуално до скритата истина за своето съществуване. Тя преминава отвъд заблудата на знанието и излиза духовно трансформирана с променено възприятие за реалността и ново разбиране за света – почти недостъпни за човешкия израз. Лиспектор поставя читателя в ролята на неназован слушател, към когото Г.Х. се обръща с надежда за подкрепа по време на разказването си; а в крайна сметка, след като го доведе до момент на откровение, тя му предлага собствена подкрепа."