Нюйоркска трилогия

Трите взаимосвързани новели, които съставляват знаковото за края на XX век произведение на Пол Остър, издадено през 1986 г., се движат по границата между жанровете и някои критици дори ги отнасят към детективската литература. Всяка от новелите проследява постепенното разпадане на главния герой. Детективът е подложен на обсесивна идея, която разрушава целия му предишен живот. В едната история става въпрос за криминален писател, който решава да проведе собствено разследване; в друга - детектив следи писател; а в третата пишещият търси приятел от детството си, след като получава задачата да изпълни литературното му завещание. Произведението на Остър е толкова многообразно, че привлича читатели с различни интереси и културен опит. Дали то представлява металитература или просто авторът играе с формулите на детективския жанр? И двете интерпретации са валидни.

Въпреки това „Нюйоркска трилогия“ остава неразривно свързана със света на криминалните истории – качеството й е толкова високо, че литературната критика продължава да я анализира и поставя въпроси около нея. Тя бива описвана като „детективски истории за детективски истории“, „странна хумористична версия на криминалния роман“, „меко криминале“ (в контекста спрямо „твърдия“ или „черен“ стил при Чандлър и Хамет), както и "малки стъклени пъзели" или "хибрид между детектива и 'новия' роман". Според мнозина критици тези характеристики позиционират Остър сред постмодернистичните творци, повлияни от американското постмодернизъм през 60-те и 70-те години. Независимо как го класифицират обаче, произведението остава едно от най-великолепните четива през последния век.